Страхуват ли се българите от клиничните изпитания?

Отношение към клиничните проучвания

Въпреки по-добрия достъп до здравеопазване и продължаващото развитие на медицината, все още има значителен брой заболявания, за които не е налично ефективно лечение. Все по-голям дял от населението е засегнато и от заболявания на сърдечно-съдовата и храносмилателната система, както и от рак. Клиничните проучвания са от основополагащо значение за въвеждането на нови лекарства или терапии на пазара.

Въпреки факта, че пациентите искат да имат достъп до съвременни, иновативни терапии, само всеки втори човек би искал да участва в контролирано, внимателно наблюдавано клинично проучване.

Чували ли сте някога термина "клинични проучвания"?

Това беше един от многото въпроси, зададен към участници в проучване за информираността относно клиничните проучвания, проведено от Pratia сред жителите на България, Полша и Украйна. Най-голяма част от хората, запознати с това понятие, са именно българите – цели 63% от участващите в локалното проучване. На второ място са поляците, от които 61% отговарят, че са запознати с този термин, а украинците са трети с 53% утвърдителни отговори. Струва си да се отбележи, че почти половината (47%) от анкетираните поляци, които са запознати с този термин, имат положителна нагласа към клиничните проучвания. Тази нагласа е още по-добра сред украинците (53%) и българите (55%) от тези, заявили запознатост с този тип изследвания. Радваме се, че само 3% от поляците, на които зададохме този въпрос, изразиха негативно отношение и това беше най-ниският резултат наблюдаван сред трите държави.

Над 60% от респондентите смятат, че клиничните проучвания дават надежда за излекуване на здравословни проблеми, за които медицината в момента няма решение. Този отговор не е изненадващ, като се има предвид броя на клиничните проучвания, регистрирани по целия свят, и терапевтичните области, в които те се провеждат. Само през 2021 г. в световен мащаб бяха открити 5,5 хиляди нови клинични проучвания, 37% от които са в сферата на онкологията.

Защо пациентите искат да участват в клинични проучвания?

На този въпрос мнозинството отговоря, че клиничните проучвания са шанс за излекуване на дадена болест, при която други методи на лечение са се оказали неефективни. Вторият най-често цитиран отговор (в Полша и Украйна) е, че като част от клиничните изследвания, пациентите имат достъп до безплатна професионална медицинска помощ. За българите е важен и факта, че клиничните проучвания предоставят достъп до най-съвременните методи на лечение.

В контекста на това средно 70% от хората, които са участвали в клинично проучване преди, са изразили желание да участват отново в такъв тип изследване, ако имат възможност да го направят. Подобен отговор дава всеки втори респондент, който все още не е участвал в подобно изследване. Положително влияние върху решението на човек да участва в клинично проучване има и фактът дали член на неговото семейство или приятел/познат е имал подобно участие преди.

Бариери, възпрепятстващи участието в клинични проучвания

Основна бариера е фактът, че повечето хора са загрижени за негативните ефекти, които могат да възникнат след приема на изследваните лекарства. Страхът от неизследвана терапия е на второ място сред отговорите на респондентите.

Оправдани ли са тези страхове? Приемането на всякакви лекарства, от витамин С до противоракови лекарства, крие риск от странични ефекти. Независимо от това фокусът, около който се върти всяко клинично проучване, е безопасността на здрави доброволци и/или пациенти.

„Изследванията на нови лекарства се извършват по строго регламентиран начин, който минимизира рисковете за пациентите, като изследването е разделено на фази I – IV. Изследваното лекарство може да премине към следващия етап на изследване включващ участието на по-голяма извадка от пациенти, само ако предишните фази са потвърдили неговата безопасност и не са повлияли негативно на неговата ефективност. Всяко проучване трябва да бъде одобрено от компетентните органи и етична комисия, оценяваща ползите и рисковете за пациента, свързани с участието в дадено клинично проучване. Пациентът остава под строго клинично и диагностично наблюдение, за да се сведе до минимум рискът и да се оцени ефективността на терапията.“ – подчертава Лукаш Бенчковски, експерт в областта на клиничните проучвания и COO на Pratia.

Клиничните проучвания могат да бъдат свързани с определени неудобства, причинени от честите посещения на медицинската локация, в която се провеждат те. Въпреки привидното неудобство, благодарение на тези посещения, здравето на пациента се следи постоянно и отблизо, а в повечето клинични изследвания всички разходи, свързани с пътуването до локацията, се възстановяват.

Как тогава може да се промени отношението и осведомеността за клиничните проучвания в обществото?

„Докладът „Информираност на българите за клиничните проучвания – Pratia 2022“* е нашият принос към колективната работа на хиляди лекари, експерти и защитници на науката. Надяваме се, че изводите, до които достигаме, ще помогнат за още по-ефективно предаване на достоверни знания и ще улеснят достъпа на пациентите до грижите, от които се нуждаят“ – подчертава експертът на Pratia.

Изготвеният доклад показва голямо несъответствие по отношение на това къде пациентите най-често търсят информация и с кого консултират решението си за участие в клинично проучване. В Полша участниците отговориха, че най-често търсят информация в интернет (66%) и от здравни специалисти като лекари или фармацевти (60%). От друга страна, в България и Украйна респондентите посочват лекарите и фармацевтите като първи източник на информация (съответно 81% и 78%), следвани от семейството и приятелите (съответно 34% и 46%).

Тези резултати ни мотивират още повече да разпространяваме знания за клиничните проучвания в Интернет. Благодарение на нашите дейности увда подобрим отношението на пациентите за участие в клинични проучвания и да убедим хората, че без клинични проучвания е невъзможно да се въведат иновативни лекарства и терапии на пазара.

*Този доклад е изготвен от "ARC Rynek i Opinia", поръчан от Pratia, върху представителна извадка от 4 565 души (Полша: N = 1 500, Украйна: N = 1 541, България: N = 1 524).